Дали за това, че близостта на планините “прави характера на человека по-горд”, или пък затова, че високата степен на просветеност разпалва в сърцата на най-будните и родолюбиви копривщенци стремеж към национална независимост, възрожденска Копривщица се превръща и в огнище на българските националноосвободителни борби. В търсене на социална справедливост и издигането на българското национално достойнство, с бляна за свободна България, кръстосват копривщенските гори славните войводи: Богдан, Мангър, Дончо Ватах и др.
Богдан войвода се подвизава като хайдутин в Средна гора, около времето на кърджалийските нападения над Копривщица. Той води своята чета до 1809 г., когато според преданието загива в неравен бой с кърджалиите. На негово име е наречен средногорския първенец връх Богдан.
В началото на ХIX век по българските земи се прочува страшния хайдутин Дончо Ватах войвода. Неговите подвизи са възпети в народните песни, а героичният му живот е описан от Любен Каравелов в разказа „Дончо“. Между турците се носи поверие, че куршум не го лови. Хайдутува из Средна гора, Стара планина, Родопите и Странджа.
„Дончо Ватах войвода“ – картина на художника Рашо Макавеев
Негова съпруга е Пена – сестра на Лулчо Каблешков и леля на апостола Тодор Каблешков.
В миналото усойната гора на връх „Климаш“ и местността „Златьовица“ са убежище на Драгой войвода, закрилник на овчарите от Копривщица, Панагюрище и околните селища.
В горите на Петдесятница и Влък действа Мангър войвода. И днес, още една канара по тези места носи наименованието Мангъров камък.
Из Средна гора водят дружини Ангел и Добри войвода, Ралчо войвода, Матей Лудов и др.
Копривщенци вземат участие в освободителните борби и на съседните балкански народи. Сражават се и в четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и в четата на Христо Ботев.
Бойко Толинов – копривщенец, участник в четата на Христо Ботев
В лицето на своя син Любен Каравелов Копривщица дава своя принос и при формирането на българската националноосвободителна идеология. Оттук, на 20 април 1876 г. изстрелът на първата пушка и „екът на черковните камбани” дават сигнала за началото на един от най-драматичните и най-кървавите епизоди в нашата история – Априлското въстание. Отгласът на тези величави и страшни събития разтърсва будната европейска общественост и дава повод за обявяването на Освободителната Руско-турска война.
Полковник Константин Кесяков – командир на I опълченска дружина.
Повече от сто опълченци от Копривщица вземат участие в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. Сред тях се откроява името на полк. Константин Искров Кесяков – командир на I-ва опълченска дружина. Той завършва висше военно образование в Русия и постъпва на служба като офицер в руската армия. Взема активно участие във формирането на Втората българска легия. За проявената изключителна храброст в боевете при Шипка, полк. Кесяков е награден от руското командване със златно оръжие с надпис: „За храброст“ и орден „Света Анна“.
На 29 декември 1877 г. (по нов стил 10 януари 1878 г.), разорени и ограбени след погрома на Априлското въстание, измъчени от изстъпленията на отстъпващите турски войски, копривщенци посрещат дългоочакваната свобода.
