Каблешковата голяма двукатна къща е извисила снага над калдъръмената улица край Бяла река. Талантливият копривщенски майстор Генчо Младенов построява къщата през 1845 г. В нейното съграждане той влага цялото си умение, сръчност и творческо въображение, за да задоволи изискванията и изтънчения вкус на собственика – тя да е голяма, просторна, с много светлина.
Застанал пред внушителната фасада, посетителят с възхита се любува на оригиналната архитектура. Сградата е с изразена симетрия, организирана около централно разположения голям кръгъл салон. Тук срещаме непознато дотогава архитектурно решение, осъществено от талантливия копривщенски майстор – ново разположение на помещенията, три фасади със симетрично разположени кобилични фронтони и полукръгли еркери. По-късно тези елементи са заимствани в някои пловдивски и самоковски къщи. Заради цялостния си вид Каблешковата къща се определя като върховно постижение на копривщенското архитектурно майсторство.
В този богат копривщенски дом на 13 януари 1851 г. е роден Тодор Каблешков. Рождената му майка умира твърде рано и той расте под грижите на втората си майка – Ана Каблешкова, и на леля си Пена – жена на легендарния копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Възпитан в патриотизъм и любов към своя народ, Тодор получава високо за времето си образование.
След копривщенското и пловдивското класно училище учи във Френския лицей в Цариград. Будният и интелигентен копривщенец придобива широки познания и богата култура. Владее свободно три езика и това му дава възможност едва 23-годишен да получи завидна за времето си служба – началник на железопътната гара Белово.
Запознат с идеите на Левски още през 1871 г., Каблешков се превръща в пламенен последовател на Апостола на свободата. През 1876 г. Тодор Каблешков е избран за председател на копривщенския революционен комитет. На него се пада историческия жребий да даде ход на кървавите Априлски събития. След обявяването на въстанието в Копривщица на 20 април Тодор Каблешков написва историческото Кърваво писмо – знаменитата въстаническа прокламация, разнесла пламъка на бунта.
След погрома на въстанието съдбата на Каблешков е трагична. Оттегля се с четата си в Балкана, но е предаден от българин и е заловен от турските власти. Следват жестоки изтезания в Троянския, Ловешкия и Търновския затвор. Самоубива се в габровския конак на 17 юни 1876 г. В името на българската свобода той жертва всичко – своя живот, младост, богатство, лично щастие и обещаващо бъдеще. За него Константин Величков казва: „Не зная някой да е любил по-страстно България. И той искаше да умре за тая любов…”
Сред експонатите на първия етаж на къщата посетителят може да види битовата уредба на един богат копривщенски дом от втората половина на ХІХ в. Ценни експонати са кристалното огледало, донесено от Цариград, както и таблата – поднос, с който на 20 април 1876 г. втората майка на Каблешков поднася кафе на Неджиб ага, дошъл да арестува размирния ù син.
Кръглият просторен салон на втория етаж отвежда в шест стаи, където е разгърната обновената музейна експозиция, посветена на революционната дейност на апостола. Редуват се лични вещи на Тодор Каблешков и въстаниците – оръжия, както и почетни кръстове, ордени и медали за храброст на копривщенските опълченци от времето на Руско- турската Освободителна война (1877–1878 г.).