Къщата на Бенковски е интересен архитектурен паметник от първата половина ХІХ в. Сградата е построена през 1831 г. и е типичен представител на т.нар. еснафски къщи. Интересна е със своята симетрична конструкция, център на която е силно изнесеният напред открит чардак, продължаващ в дълбочина в обширния салон на втория етаж на къщата – помещение, използвано през лятото за работа или отмора.
Ранни години
Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Груев Хлътев, е роден тук през 1843 г. След ранната смърт на баща си той расте под грижите на майка си Нона Хлътева. Гаврил получава образованието, което предлага класното училище в родния му град. Дванадесетгодишен се захваща да чиракува при копривщенски терзия (шивач), но тежките условия на чиракуване и еднообразният живот на копривщенските домошари са чужди на будния му и неспокоен дух. Привличат го далечните малоазийски пазари, охранените жребци и салтанатът, с който се движат из Копривщица богатите абаджии. 
След като с някои свои буйни постъпки Гаврил успява да привлече върху себе си възмущението на тежките копривщенски чорбаджии и представителите на турската власт, на 22 години той напуска града, за да опита късмета си в търговия из анадолските пазари.
Завръщане и революционна дейност
Завръща се в Копривщица едва в навечерието на Априлското въстание под чуждото име Георги Бенковски, за да възстанови местния революционен комитет, създаден преди години от Васил Левски. Под негово ръководство в Четвъртия революционен окръг пламва пожара на въстанието. Неговата силна и обаятелна личност привлича възторга и възхищението на опиянения въстанал народ. Но върху него се стоварва и отговорността за хилядите човешки трагедии, жертвите и пепелищата след кървавия завършек на Априлското въстание. Трагичната участ не подминава и славния войвода на Хвърковатата чета. Бенковски е убит след предателство на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан, близо до село Рибарица.
“Но искам това да помните, че след смъртта ми ще има за нас свобода. Сега гори Панагюрище – то гори на султана сърцето…” . Тези пророчески думи на Бенковски, изречени в разгара на турските зверства, представят кървавия Април като велика жертва, но и като предвестник на българската свобода.
Признание и преклонение
Във връзка с честванията на 100-годишния юбилей на Априлското въстание в Копривщица през 1976 г., на скалист хълм над родния дом на Георги Бенковски, е създаден величественият монумент “Човекът, що даде фаталния знак”. Паметникът на хвърковатия конник е творба на скулптора Христо Танев.
Монументът се издига като част от красива композиция. Тя съчетава естествените природни форми с архитектурно-скулптурни творби. Проектирането ѝ е дело на арх. Петко Татаров.
Оформеният по този начин мемориален комплекс, с главни акценти родният дом на войводата и издигащият се над него внушителен паметник са сред емблематичните места на памет в Копривщица. Без тях тя би загубила много от онзи незабравим облик, запечатан в сърцата на милиони почитатели на славното българско минало. Къщата музей на Георги Бенковски приема гости като част от музейния комплекс на Дирекция на музеите.
