Сред най-големите забележителности на Копривщица са образците на възрожденската архитектура. Тя се изгражда под влияние на особеностите на планинския терен, своеобразното икономическо, обществено и културно развитие на града и благодарение на свободния творчески подход на местните и чужди майстори. В нейното развитие ясно се открояват три етапа:
Първият обхваща времето от заселването на града до началото на ХІХ в. По това време са изграждани по-примитивни дървени жилища. Единствен оцелял до днес представител на този тип къщи е Павликянската къща. В нея, въпреки по-късните преустройства, са съхранени елементите от най-стария тип жилищно строителство в Копривщица.
В края на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. заможното градче три пъти е опожарявано от кърджалийските орди. Ето защо по-голямата част от архитектурните паметници от най-ранния период не са достигнали до наши дни. Въпреки това за напредъка в строителното майсторство още през ХVІІІ в. свидетелстват паметници като Керековата чешма, изградена през 1751 г.
Вторият етап на строителство в Копривщица обхваща първата половина на ХІХ в. Дървените двуетажни къщи с обширни открити чардаци, които са издигани по това време, отразяват новия икономически подем в градчето, възстановяващо се след кърджалийските опожарявания. Появата на новия тип къщи съвпада с утвърждаването на местните занаятчийски сдружения, наричани еснафи. Затова тези къщи са наричани еснафски. Техните собственици са предимно заможни представители на местните занаятчийски сдружения. Ценни образци на копривщенската архитектура от този период са родната къща на Найден Геров, х. Никола Торомановата къща, Чалъковата къща, Хадживълковата къща, Бъзевата къща, Марковата къща и др.
Сред тях с най-богата и интересна архитектура се отличава къщата на Петко Доганов – заможен копривщенски бегликчия, щедър дарител, чийто образ е увековечен в стенописите на Рилския манастир. Къщата е част от живописен архитектурен ансамбъл, включващ и намиращата се в близост къща на Тодор Доганов. Стенописната и дърворезбена украса на Догановата къща е дело на майсторите, които създават стенописите в църквата “Св. Николай”.
Църквата “Успение Богородично” също е сред паметниците на архитектурата от този период. Тя е построена през 1817 г. на мястото на по-стар, изгорен от кърджалиите храм, след като копривщенските занаятчии и търговци в Цариград успяват да издействат султански ферман, позволяващ строежа на нова църква. През 1821 г. хаджи Георги от Видин изработва красивия дърворезбен иконостас, който се смята за един от шедьоврите на българското възрожденско изкуство. За изписването на иконите в храма копривщенци привличат едни от най-известните зографи по онова време – Захари Зограф, Иван Спаовски, Иван Николов Иконописец. В двора на църквата преди Освобождението съществуват два метоха – на Хилендарския и на Рилския манастир, които играят важна роля в духовния и просветния живот в Копривщица.
Сред най-значимите и ценни архитектурни постижения от края на този период е и новата църква “Св. Николай”. Строежът ù завършва през 1844 г. Средствата за изграждането ù са дарени от еснафските сдружения, от някои копривщенски преселници в Пловдив и Одрин, от богатите чорбаджии Петко Доганов, Рашко и Петко Моравенови, Тодор Мирчев и много други жители на Копривщица и някои околни селища. Върху престолния камък в олтара са записани имената на 642 дарители. Главен архитект и строител на църквата е Уста Гавраил от Одрин. В строителството участват и майстори от Брацигово, Мирково и Копривщица. В масивната сграда и украсата на новата църква, заедно с влиянието на ориенталската архитектура, ясно се забелязват и елементи на западното ренесансово и бароково изкуство. Известните иконописци, работили по украсата на храма са Александър Димитров от Одрин, поп Иванчо от Елена и копривщенецът Христо Енчев.
Третият архитектурен период обхваща средата и втората половина на ХІХ в. Той бележи разцвета на възрожденската архитектура в Копривщица, превърнала се по това време в процъфтяващо българско селище. През този период тук се изграждат впечатляващи сгради от типа на пловдивската симетрична къща – творчески обогатен и доразвит в местните условия. 
Тези красиви сгради, отличаващи се с повече топлина и уют от пловдивските, поради по-малките си размери, са богато украсени с остъклени кьошкове, дървени колони, които носят изящно изписани фасадни арки и сводове. За интериора на тези разкошни домове са характерни богатата стенописна украса, дърворезбените слънца по таваните и мебелировката, която представлява съвкупност от традиционно българско обзавеждане и чуждестранни мебели и предмети на лукса. Тези къщи, собственост на представителите на най-състоятелните прослойки в Копривщица – бегликчиите и търговците абаджии, са сред най-високите архитектурни постижения на местните и чужди майстори. В този стил е и сградата на Старото възрожденско училище, създадено в по-ранния период (през 1837 г.) и реконструирано през 1858 г. в духа на новите архитектурни тенденции. Като образци на разцвета на копривщенската архитектура са запазени и множество други къщи, част от които са обявени за паметници на културата с национално значение. Такива са Гърковата къща, Кантарджиевата къща, Старирадевата къща, Генчо-Стайковата къща, Ослекова, Млъчкова и др.
Прегърбили снага над река Тополка, Косьово дере, Бяла река и Петрешка, каменните мостчета заедно с красивите каменни чешми са още един характерен елемент от възрожденската копривщенска архитектура. В онези времена градежът на чешми и мостове става по инициатива и със средства на местни дарители, които ги създават за обществено ползване. Запазените и до днес надписи върху мостовете и чешмите предават през поколенията спомена за обществената благотворителност на щедрите копривщенски спомоществователи.
Градчето съхранява архитектурата си, а в знак на признателност жителите създават и своите места на памет и признателност: Мавзолей-костница, Паметник на загиналите във войните, Чешма – паметник на Рашко Маджаров, Мемориален комплекс „Човекът що даде фаталния знак”- в памет на Георги Бенковски.
