В малко дворче са разположени три сгради – интересен архитектурен ансамбъл, изграждан в продължение на четвърт век.
Първа през 1810 г., непосредствено след кържалийските нападения над селището, е изградена зимната къща – тя е една от най-старите постройки, запазени до днес в Копривщица. Представлява малка едноетажна сграда, която семейството на Стойчо Каравела и Неделя Доганова е обитавало целогодишно – тук са собата (всекидневна стая и спалня), вкъщи (кухня) и килерът. Към зимната къща през 1820 г. е издигната стопанската сграда, служила за склад и сушилня на кожи, вълна, луканки и други месни произведения, с които е търгувал бащата – джелепинът Стойчо Каравела. Последна през 1835 г. е построена лятната къща – двуетажна постройка с обширен чардак, ползвана от семейството в топлите летни дни и за посрещане на гости.
По средата на двора вече повече от 150 години издига клони старата круша – присад, засадена от Любен Каравелов през 1854 г.
От месец февруари 1954 г. Каравеловата къща е отворена като музей. В зимната къща е уредена битова експозиция, разкриваща уюта в патриархалното семейство и обстановката, в която са родени и отраснали двама велики българи – братята Любен и Петко Каравелови. В стопанската сграда днес е поместена документална експозиция, проследяваща живота и делото на Любен Каравелов. Радетелят за освобождението и просвещението на българския народ се ражда на 7 ноември 1834 г. Учил в училището на Найден Геров в Копривщица и в пловдивското елинско училище, преминал през продължителните търговски обиколки на баща си и през цариградските абаджийски работилници, бъдещият голям български писател достига до Москва. Там посещава лекции в Московския университет, сътрудничи на руския печат. В Русия изпод перото на този вещ познавач на българския бит и душевност излизат незабравимите повести „Българи от старо време”, „Дончо”, „Неда”, „Войвода”, етнографският труд „Паметници на народния бит на българите”.
Следват години на изпитания и борби в Сърбия. От това време датират връзките му с Омладина, „братът бугарин” дава израз на искрената си обич към сръбския народ в повестите: „Сока”, „Наказал я Бог”, „Крива ли е съдбата”.
От 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Утвърждава се като водеща фигура в средите на българската революционна емиграция. Той е един от организаторите и пръв председател на БРЦК, близък съратник на Левски и Ботев. Издава вестниците „Свобода”, „Независимост”, сп.”Знание”. Изписва пламенните слова: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата”, но пише и „Учете се, мои мили птички” и „Хубава си, моя горо”. В Румъния изпод перото му излизат и „Маминото детенце”, „Хаджи Ничо”, „Децата не приличат на бащите си”, „Ще ли им се върне”.
Доживял щастието да види България свободна, Любен Каравелов умира на 2 февруари 1979 г.
Централен експонат в музея е печатарската машина на Каравелов, закупена от него през 1871 г. от Сръбската държавна печатница. На тази машина са отпечатвани в. „Свобода”, в. ”Независимост”, сп. „Знание”, Ботевите вестници „Знаме” и „Таралеж”, а след Освобождението пак на нея е печатана Търновската конституция.
В лятната къща, в малка зала е отредено място за експозиция, посветена на делото на по-малкия брат – Петко Каравелов. Той е роден през 1843 г. Учи в Енос (Гърция), после заминава в Русия при по-големия си брат, където се запознава с видни представители на обществения и литературен живот по онова време. Завръща се в България по време на Освободителната война. По предложение на руските сили става вицегубернатор на Видинска губерния. Благодарение на качествата си се утвърждава като един от първостроителите на новата българска държава. Той е председател на Окръжния губернски съвет в Търново, народен представител в Учредителното събрание, министър на финансите, три пъти министър-председател, основател и председател на Демократическата партия.
Ценен експонат в тази зала е бюрото на министър-председателя Петко Каравелов.
