Тя не пази спомени за героични събития, но представлява ценен паметник на копривщенската архитектура и етнография. Построена е от пловдивски майстори през 1854 г. за заможния бегликчия и джелепин Стефан Топалов. Известна е под името “Лютова къща”, тъй като през 1906 г. е продадена на копривщенския търговец Петко Лютов, чиято търговска дейност се простирала до Кайро и Александрия. Къщата отразява високото материално състояние на своя стопанин и привлича интереса с богатата си външна и вътрешна архитектура. Кобиличният фронтон, върху който е изписана годината на построяването, придава своеобразна красота на фасадата. Вътрешната украса на къщата изобилства със стенописи, в които преобладават растителните мотиви.
Изящните медальони, разположени в центъра на стилно оформени декоративни пана или в стенните ниши, наричани алафранги, изобразяват посетените от собственика – търговец гурбетчия, екзотични местности, пристанища и далечни градове. Забележителен е големият отвод на втория етаж с елипсовиден холкел на тавана – също изящно изписан от талантливата ръка на незнаен възрожденски майстор.
Музейната експозиция на този етаж пресъздава битовата наредба на заможен копривщенски дом от средата на ХІХ в. В приземието е уредена постоянна изложба от оригинални плъстени килими и колекция от съвременни плъсти, дарена от изтъкнатата майсторка на народните художествени занаяти Мария Бодурова. Плъстите представляват нетъкани вълнени килими. Срещат се и в някои други краища на България, но в Копривщица производството им достига висока степен на художествено съвършенство.
За богатата орнаментална украса с геометрични и растителни мотиви се използва вълна, оцветена с естествени багрила. Тези греещи в радостни багри, пъстри килими са изработвани чрез специфична технология, основана на способите на примитивно, горещо валяне, биене и притискане. Подобно на останалите килими са служели за дебела, топла постилка на пода. Използвани са и като постеля за спане на пода, какъвто е местният обичай до началото на ХХ в.
