Икономическият разцвет на градчето и развитието на различните занаяти допринасят за обогатяването на културния и просветния живот в Копривщица през Възраждането.
Част от богатите копривщенски джелепи, бегликчии и абаджии се превръщат в горещи радетели и щедри дарители за просвещението на своя народ. С техни средства в онова време се издигат и поддържат църкви, манастири и училища не само в Копривщица, но и в цяла България. Копривщенци са и сред най-щедрите спомоществователи за развитието на църковната и новобългарската книжнина. В историята остават имената на благодетелите чорбаджи Вълко и Стоян Чалъкови, Тодор Мирчев, Петко Доганов и др., а след Освобождението – хаджи Ненчо Палавеев.
Вълко Чалъков – ктиторски портрет от църквата на Рилския манастир
За издигането и бързото развитие на духовния живот в Копривщица допринасят и честите поклоннически пътувания до големите български манастири, до Йерусалим и Света гора. Щедрите дарения на заможни копривщенци за големите духовни средища създават традиционни връзки на будното градче с просветните огнища и допринасят за развитието на възрожденското образование.
През XVIII в. и в началото XIX в. в подем е килийната образователна традиция. Най-известното от килийните копривщенски училища е това на Хаджи Геро Добревич Мушек – бащата на Найден Геров, познат от Каравеловата повест „Българи от старо време” като Хаджи Генчо.
Хаджи Геро Мушек – портрет от художника Борис Пеликов
Неофит Рилски – портрет, нарисуван от Захар Зограф в Копривщица през 1838 г.
През 1822 г. в Копривщица е открито обществено училище, което се ръководи и издържа от местната българска община.
По-късно за учител в Копривщица е поканен Неофит Рилски, който през 1837 г. устройва взаимно училище, превърнало се във втория, след Габровското взаимно училище, голям център за разпространение на модерната за онова време взаимоучителна система.
Девет години по-късно са положени основите и на класното образование. През 1846 г., след като завършва Ришельовския лицей, от Одеса се завръща Найден Геров. В родния си град той създава едно от първите български класни училища, устроено по примера на модерните руски и европейски образователни програми.
Найден Геров
Евлампия Векилова – учителката, ушила знамето на копривщенските въстаници.
Повишаването на грамотността на населението води до създаването на Девическо училище през 1850 г., в което е назначена първата учителка в Копривщица – Ивана Хаджи Герова. Девическото училище се развива и през 1852 г. преминава в класно. През 1871 г. е устроено и домакинско училище. Непосредствено преди Априлското въстание действат и неделни училища основани от Евлампия Векилова.
Ивана Хаджигерова
Йоаким Груев 
В средата на XIX в. Копривщица се утвърждава като едно от водещите културни, книжовни и просветни средища в България. По това време тук работят и учат голяма част от най-изтъкнатите български възрожденци като Неофит Рилски, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Христо Пулеков, Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Никола Беловеждов и др. В началото на ХХ век през прага на копривщенското училище преминава Димчо Дебелянов – най-нежният български лирик.
Хаджи Ненчо Палавеев – дарител за образованието в Копривщица след Освобождението