Икономическият разцвет на градчето и развитието на различните занаяти допринасят и за обогатяването на културния и просветния живот в Копривщица през Възраждането. Част от богатите копривщенски джелепи, бегликчии и абаджии се превръщат в горещи радетели и щедри дарители за просвещението на своя народ. С техни средства в онова време се издигат и поддържат църкви, манастири и училища не само в Копривщица, но и в цяла България. Копривщенци са и сред най-щедрите спомоществователи за развитието на църковната и новобългарската книжнина. В историята остават имената на благодетелите чорбаджи Вълко Чалъков, Тодор Мирчев, Петко Доганов и др., а след Освобождението – и на Хаджи Ненчо Палавеев.
За издигането и бързото развитие на духовния живот в Копривщица допринасят и честите поклоннически пътувания до големите български манастири, Йерусалим и Света гора. Щедрите дарения на заможни копривщенци за тези главни духовни средища в България създават традиционни връзки на будното градче с просветните огнища и изиграват важна роля за развитието на възрожденското образование в градчето. През ХVІІІ в. и в началото на ХІХ в. в Копривщица е в подем килийната образователна традиция. Най-известното от килийните копривщенски училища е това на Хаджи Геро Добревич Мушек – бащата на Найден Геров, познат ни от Каравеловата повест “Българи от старо време” като Хаджи Генчо. През 1822 г. в Копривщица е открито първото за страната ни обществено училище, което се ръководи и издържа от местната българска община. По-късно, през 1837 г., за учител в Копривщица е поканен Неофит Рилски, който устройва тук второто в България взаимно училище, в което се прилага модерна за онова време система на преподаване. Девет години по-късно в Копривщица са положени основите и на класното образование. През 1846 г., след като завършва Ришельовския лицей, от Одеса се завръща Найден Геров. В родния си град образованият млад мъж създава първото българско класно училище, устроено върху основите на модерните руски и европейски образователни принципи. По този начин в средата на ХІХ в. Копривщица се превръща в едно от водещите културни, книжовни и просветни средища в България. По това време тук работят и учат голяма част от най-изтъкнатите български възрожденци като Неофит Рилски, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Христо Пулеков, Никола Беловеждов и др. Резултът от техния неуморен труд е забележителното им дело, изтъкнато от руския езиковед с изключителен принос в проучване историята на българския език – проф. Григорий Венедиктов: “Само една Копривщица със своите 10 автори, родом оттук, е дала на българското книгопечатане от епохата на Възраждането повече книги (126), отколкото всички автори, родени в Западна България (87) или в Македония (92), и почти толкова книги, колкото са издали всички местни рупски (югоизточнобългарски – бел.ред.) автори.”
Икономическият разцвет на градчето и развитието на различните занаяти допринасят и за обогатяването на културния и просветния живот в Копривщица през Възраждането. Част от богатите копривщенски джелепи, бегликчии и абаджии се превръщат в горещи радетели и щедри дарители за просвещението на своя народ.
С техни средства в онова време се издигат и поддържат църкви, манастири и училища не само в Копривщица, но и в цяла България. Копривщенци са и сред най-щедрите спомоществователи за развитието на църковната и новобългарската книжнина.
В историята остават имената на благодетелите чорбаджи Вълко Чалъков, Тодор Мирчев, Петко Доганов и др., а след Освобождението – и на Хаджи Ненчо Палавеев.