• Skip to primary navigation
  • Skip to content
  • Skip to footer

гр. Копривщица

  • Начало
  • Музеи
    • Тодор Каблешков
    • Димчо Дебелянов
    • Любен Каравелов
    • Георги Бенковски
    • Лютова къща
    • Просветно дело
    • Палавееви къщи
  • КОПРИВЩИЦА
    • История
    • Дух и просвета
    • Освободителни борби
    • Забележителности
  • Личности
  • За нас
  • За посетители
    • Работно време
    • Цени на билети
    • Културен календар
    • Карта на обектите
  • Събития
  • Контакти

Усетете атмосферата и величието на този град,
заредете се с патриотизъм, гордост и самочувствие!

ПОСЕТЕТЕ НИ

Дирекция на музеите
гр. Копривщица

Родното място на български борци и видни личности
посветили и жертвали живота си за България

ПОСЕТЕТЕ НИ

Революционният дух на Копривщица

ПОСЕТЕТЕ НИ

Поетичният дух на Копривщица

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...

Arrow
Arrow
Slider

МУЗЕИТЕ НА КОПРИВЩИЦА

Къща музей Любен Каравелов

Къща музей Любен Каравелов




Къща музей Димчо Дебелянов

Къща музей Димчо Дебелянов




Битов музей Лютова къща

Битов музей Лютова къща




Къща музей Тодор Каблешков

Къща музей Тодор Каблешков




Къща музей Георги Бенковски

Къща музей Георги Бенковски

Музей на Просветно дело

Музей на Просветно дело

Галерия Палавееви къщи

Галерия Палавееви къщи

Тепавица

Тепавица

ДУХЪТ НА КОПРИВЩИЦА

Усетете атмосферата и величието на този град, заредете се с патриотизъм, гордост и самочувствие!



Миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание.



Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България...



Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе чаткането на неподкованите въстаннически коне...



Копривщица е национален архитектурен резерват. Музеите на Копривщица ще събудят в теб гордост, че си Българин!

КОПРИВЩИЦА

История за създаването на града

Според известните исторически данни Копривщица е младо селище. Разкритите в нейното землище следи от живот през Античността и Средновековието свидетелстват, че в по-ранните исторически епохи местността служи за преминаване и временно обитаване. В околностите на града са запазени следи от римски път. Разкрити и изследвани са и внушителните зидове на тракийски тюрзис (лятна резиденция на тракийски владетел) в местността Смиловене.
За историята на Копривщица като населено място се говори едва след падането на България под османска власт. Откритите и проучени през последните години турски документи показват, че селището възниква в пазвите на Средна гора към края на XV и началото на XVI в. В тежките времена под чуждо иго то изиграва важна роля в родната история, превръщайки се в огнище на българския дух, в средище на просвета, книжнина и занаяти с водеща роля в борбите за независимост на българския народ. Градчето е забележително, както със своите природни дадености, така и със своето историческо и културно наследство...
За произхода на името на Копривщица повече от век и половина се водят спорове и се предлагат различни хипотези. Една от тях е свързана с народната етимология „куп речици”...ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Когато за първи път се докоснете до магията на Копривщица, оставате пленени... И така, всеки път...

Осъзнавате за пореден път необятното богатство на българската история и култура.

Преминавайки по тесните калдъръмени улички, покрай високите дувари и каменни мостове

Разбирате, че градът е съхранил не само възрожденския дух, а и поетичния... Пази историята и славата на българския народ!

Историята се вплита в красивата архитектура, чешмите, портите, мостовете, паметниците...

В музеите срещате имената на Бенковски, Каблешков, Каравелов, Дебелянов и много други бележити българи.

Щедростта на копривщенските дарители се простира в цяла България и до наши дни.

Извисените планини, вековните гори и реки пазят града векове наред, а в днешни дни допринасят за развитието на туризма.

Църквите на Копривщица са сред най-забележимите архитектурни постижения за времето си.

Атмосферата и величието на този град зареждат с патриотизъм, гордост и самочувствие!

Бележити Копривщенци

В този град са родени много българи, отдали живота си на Родината:

Тодор Каблешков

Pоден в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков в Копривщица на 1 януари 1851 година.

Любен Каравелов

Любен Каравелов е роден през 1834 година в Копривщица в семейството на Стойчо Любенов Каравела и Неделя Доганска.

Димчо Дебелянов

Нежният поет с романтичен изказ е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо.

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ

Възстановка на обявяването на Априлското въстание

Всяка година на 1-ви Май се провежда театрализиран спектакъл "Първата пушка"

"ОТ ДНЕС В ИМЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НИЕ ОБЯВЯВАМЕ ПРЕД ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЧЕ ЖЕЛАЕМ: ИЛИ СВОБОДА, ИЛИ СМЪРТ НА СИЧКОТО НАСЕЛЕНИЕ."

"МОЯТА ЦЕЛ Е ПОСТИГНАТА ВЕЧЕ! В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИНА АЗ ОТВОРИХ ТАКАВА ЛЮТА РАНА, КОЯТО НЯМА ДА ЗАЗДРАВЕЙ; А НА РУСИЯ – НЕКА ТЯ ЗАПОВЯДА!"

"АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ АКО БЕНКОВСКИ В ТАЯ МИНУТА СЕ ПОКАЧЕШЕ НА КОНЯ СИ И ИЗВИКАШЕ: “НАПРЕД!” – ТО ВСИЧКИТЕ ПРИСЪСТВАЩИ ЩЯХА ДА ГО ПРИДРУЖАТ, МАКАР ТОЙ И ДА ГИ ПОВЕДЕШЕ ВДЪН ЗЕМЯ."

Галерия

Билети

Обиколен билет за 6 музея

15,00
ЛЕВА / възрастен
  • Цената е за 1 посетител
  • Достъп до 6 музея
  • Беседа за всички музеи: 30.00 лв.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Семеен билет за 6 музея

30,00
ЛЕВА / 2 възр. с деца
  • Цената е за семейства с деца до 18 г. възраст
  • Достъп до 6 музея
  • Беседа за всички музеи: 30.00 лв.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Билет за един музей

5,00
ЛЕВА / възрастен
  • Цената е за 1 посетител
  • Достъп до 1 музей
  • Беседа за един музей: 7.00 лв.
ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

Новини

146 години от обявяването на Априлското въстание

135 години от рождението на Димчо Дебелянов

144 години от освобождението на България

Копривщице, единствена!

ЛИЧНОСТИТЕ НА КОПРИВЩИЦА

"Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, дето най-работните пътища са широки таман две педи, дето знатните гости се считат за хаджии, дето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе и пр... и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!"...
Захари Стоянов

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов

Тодор Каблешков

Тодор Каблешков

Георги Бенковски

Георги Бенковски

Любен Каравелов

Любен Каравелов

Личности

ГЕН. ДИМИТЪР КАЦАРОВ

(1866-1958)

Роден в Копривщица. Завършва Софийската класическа гимназия и постъпва в техническото отделение на Военното училище. През 1892 г., след конкурсен изпит, е изпратен да следва в щабофицерски курс във Виена. Води преговорите с оръжейните заводи „Круп” за закупуване на оръдия и тежковозни машини за българската армия. Участва в Балканската война, а през 1915 г. е командир на І артилерийска бригада. Поради тежко заболяване е принуден да се върне в София, където му възлагат да организира артилерийска школа в Сливница. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор и става Началник на артилерията в България. Дългогодишен председател на Ловната организация. До края на живота си е почетен подпредседател на българския Ловно-рибарски съюз.

 

АКАД. ГАВРИЛ КАЦАРОВ

(1874-1958)

Роден в Копривщица. Завършва Лайпцигския университет и специализира в Берлин. Завръща се в България и постъпва на работа в СУ „Св. Кл. Охридски” като доцент. От 1904 г. е професор и завежда катедра по история и археология на източните и класическите народи. От 1915 до 1918 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, а през 1927-1928 г. е и негов ректор. Акад. Кацаров е един от основателите и председател на Българското археологическо дружество в София. Секретар и председател на Историко-филологическия клон на БАН. През 1928-1929 г. е директор на Народния археологически музей, а през 1940-1947 г. – на Българския археологически институт (дн. Институт по археология към БАН). Световно признат учен по древнотракийска религия. Поставя основите на тракологията.

ПРОФ. РАЙНА КАЦАРОВА

(1901-1984)

Дъщеря на ген. Димитър Кацаров. Тя е голямо име в българската етномузикология. През 1924 г. завършва теоретичния факултет на Музикалната академия. Работи като асистент в Етнографския музей. Обикаля цяла България и записва хиляди народни песни, танци, обреди и обичаи. Специализира музикална фолклористика в Берлин и става член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.

Създателка е на танцовия архив при института по музикознание при БАН. Проявява научен интерес към фолклора на малцинствата и българските преселници в Банат и Бесарабия, на Македония и Беломорска Тракия. Последователен събирач на детския фолклор. По нейна инициатива в родния ѝ град се провежда Първият национален събор на народното творчество през 1965 г.

ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ

(1859-1936)

Един от големите благодетели на Копривщица и България е хаджи Ненчо Палавеев. Първоначално учи в копривщенското училище. През 1871 г. едва дванадесетгодишен, той напуска Копривщица, за да отиде при баща си в Кайро. Редица години младият абаджия работи неуморно. Надарен с изключителен търговски усет, не след дълго започва самостоятелна търговия. Търговските му дела се простират на три континента, като посещава Гърция, Судан, Етиопия, Близкия Изток, Индия, Мадагаскар, Япония, Русия, Узбекистан, Израел и др. В този широк контакт със света той изучава нрави, опознава характери и усвоява арабски, гръцки, турски и отчасти италиански, английски, френски, узбекски, руски и индийски. Притежава акции в Суецкия канал.

След 13 годишна раздяла с родна земя, той идва за пръв път в България през 1884 г., като полага началото на благотворителната си дейност. С негови средства е изградено читалището в Копривщица, параклиса „Св. Архангел” в гробищата, сграда в църквата „Св. Богородица” – за настоятелство, неделно училище и свещоливница, камбанариите на двете църкви, Климатичен пансион, чешми в местността „Устето“, на север от Копривщица и в двора на църквата „Св. Николай“, Паметник-костница (Мавзолей на априлци). Той дарява средства за училището в Копривщица, за залесяването, закупува инструменти за училищната духова музика и др. С тези дарения нито се изчерпва, нито приключва благотворителната дейност на хаджи Ненчо Палавеев. Той прави дарения за изграждането на читалището в Златица, училището в село Дюлево, Пловдивско, Дом-паметник за Георги Бенковски и загиналите в Априлското въстание в Тетевен. Дарява на различни дружества, общества, манастири и други – както в страната, така и извън България. Умира през 1936 година и е погребан, според неговото желание, в направената от него гробница за родителите му, намираща се в двора на църквата „Успение Богородично“ в Копривщица.

 ЛУКА КАСЪРОВ

(1854-1916)

Просветен деец, журналист, редактор, преводач, лексикограф, библиотекар и библиограф. Създател на първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник“. Роден в Копривщица на 24 юни 1854. Учи в родния си град, а по-късно в българското училище в Цариград. През 1877 г. завършва „Робърт колеж” в Цариград с образователната степен „Бакалавър на изкуствата”. Л. Касъров владее английски, френски, немски, руски и турски език. Завежда политическия отдел на в. „Зорница” в Цариград (1877-1893 г.). През 1893 г. се завръща в Пловдив и е назначен за учител в Държавната девическа гимназия. От 1 януари 1896 г. Министерството на народното просвещение командирова Лука Касъров, заедно с други гимназиални учители от пловдивските гимназии в помощ на Пловдивската народна библиотека и музей за съставяне на каталозите. През 1902 г. е назначен за поддиректор на библиотеката в Пловдив. На този пост остава до 1915 г. В продължение на 30 години подготвя и сам съставя „Енциклопедически речник” в 3 тома (1899 г., 1905 г. и 1907 г.). Речникът съдържа около 23 000 статии в азбучен ред със сведения от различни области на човешкото познание. Това е първата обща енциклопедия в България. Превежда Шекспирови драми. Умира в родната Копривщица на 8 май 1916 г.

МИХАИЛ МАДЖАРОВ

(1854-1944)

Майката на М. Маджаров – Василя Хлътева е сестра на Георги Бенковски. Михаил получава първоначалното си образование в своя роден град – Копривщица. През 1871-1872 г. учи в Пловдивското класно училище, а през 1877 г. завършва престижния „Робърт колеж” в Цариград. След завръщането си в България, първоначално работи като учител в Пазарджик. В периода 1878-1885 г. активно участва в управлението на Източна Румелия като член на Областното събрание и директор на финансите. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894-1899 г.). След това е пълномощен министър в Лондон (1912-1914 г.) и Петербург (1914-1915 г.). След Първата световна война, М. Маджаров става министър на войната. Многократно е избиран за народен представител. Освен с участието си в политическия живот на България, той се изявява и като автор на много политически, публицистични, исторически, мемоарни и художествени произведения. Умира през 1944 г. след една от бомбардировките над София.

АННА КАМЕНОВА

(1894-1982)

Дъщеря на М. Маджаров, родена в Копривщица през 1894 г. Завършва гимназиално образование в София, а през 1916 г. записва право в Софийския университет.

Работи и твори под литературния псевдоним Каменова. Като сътрудник на сп. „Златорог” тя публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за литературни и драматургични творби, отзиви за различни културни събития. В периода 1924-1929 г. Анна Каменова завежда рубрика във в. „Свободна реч”. Публикува свои работи и в много други вестници и списания. Владее няколко езика – немски, английски, руски. Изявява се и като преводачка: „Чичо Томовата колиба”, „Вълшебникът от Оз“ и др. Автор е на романите „Харитининият грях”, „Пет момичета”, „Градът е същият”, „Близо до София” и др. Член е на Съюза на българските писатели. Има принос за развитието на музейното дело в Копривщица.

НАЙДЕН ГЕРОВ

(1823-1900)

Роден през 1823 г. в Копривщица, в семейството на учителя Хаджи Геро Мушек. Получава първоначалното си образование в килийното училище на баща си и в гръцкото училище в Пловдив. Завръща се в Копривщица и постъпва във взаимното училище на Неофит Рилски. По-късно, с материалната помощ на Христо Стойкович завършва гимназия и Камералния отдел на Ришельовския лицей в Одеса. През 1846 г. се връща в родния си град и открива първото българско класно училище, където преподава до 1849 г. През 1850 г. основава Пловдивското класно училище. Там преподава до началото на Кримската война (1853-1856 г.) В периода на войната, като руски поданик, той отново напуска България. Завръща се през 1857 г. и е назначен за първи руски вицеконсул в Пловдив. Един от водачите на борбите за църковна независимост в Пловдив, подети още с откриването на класното училище „Св. Кирил и Методий” през 1850 г. Найден Геров е един от най-изтъкнатите възрожденски книжовници. Със своята поема „Стоян и Рада” големият книжовник и учен поставя началото на българската възрожденска поезия. Неговият капитален труд е шест-томният „Речник на българския език”, който служи и до днес като безценен извор за българската наука. В речника са събрани над 80 000 думи. Той е автор и преводач на многобройни статии, книги, публикувани като самостоятелни издания или на страниците на българската възрожденска преса. Найден Геров дава пример на един модерен за времето си педагог, общественик и книжовник и печели повечето свои ученици за каузата на българското просвещение. С негова подкрепа мнозина млади българи получават образование в Русия. При Освобождението е назначен за губернатор на първия освободен град Свищов. След Освобождението участва във Великото народно събрание за избор на първия български княз. По-късно се оттегля от политическия живот и се посвещава предимно на своите книжовни трудове.
Умира в Пловдив през 1900 г.

Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ

(1819-1893)

Д-р Стоян Чомаков произхожда от два известни копривщенски рода – Чомакови и Чалъкови. Учи в Копривщица, в Пловдивското гръцко училище, в Атинската гимназия.

Следва медицина в Италия и специализира хирургия във Франция. През 1848 г. е назначен за лекар в Пловдив. Паралелно с работата си, младият лекар се отдава и на активна обществено-политическа дейност, свързана с църковния въпрос. Печели все повече съмишленици и ги обединява в общата борба с гръцките фанариоти. Избран е за пълномощник на Пловдивската и Софийската епархии в споровете по църковния въпрос в Цариград. Там той прекарва седемнадесет години, отстоявайки българските интереси. През февруари 1871 г. се провежда първият български църковно-народен събор, чийто председател е д-р Стоян Чомаков. След Освобождението, Чомаков продължава да служи на България. Продължава своята лекарска практика и обществено-политическа дейност. Под-председател е на временното правителство по време на Съединението, депутат е в петото Обикновено народно събрание и негов председател, министър на народната просвета и един от радетелите за създаването на Българския червен кръст. Умира на 23 ноември 1893 г. в Пловдив.

ВЪЛКО ЧАЛЪКОВ

(ок. 1765-1841)

В ранните си години се занимава с абаджийство (производство и търговия с дрехи от дебел вълнен плат „аба“) и джелепство (търговия и доставка на добитък). Натрупва големи богатства и придобива влияние пред османските власти, с което допринася за икономическия и културния напредък на Копривщица. Около 1817 г. се преселва в Пловдив. Там се налага като пръв джелепин, става известен в дворцовите среди в Цариград, където султан Махмуд ІІ му поверява събирането на беглика (десятъчен данък върху дребния добитък) в цяла Европейска Турция. Участва в градското управление на Пловдив. Дарява средства за църквите, училищата и болницата.

Вълко Чалъков започва своята обществена благотворителност през 1817 г. с даренията си за изграждане на изгорената от кърджалиите копривщенска църква „Успение Богородично“. През 1822 г. дарява къща за училище в Копривщица, а през 1836 г. – дворно място и средства за изграждане на Взаимното училище и лично кани Неофит Рилски за учител тук. С негови средства са изградени Чалъковия мост, Чалъковата чешма и др. Отпуска големи суми за болницата и гръцкото училище в Пловдив, където на негова издръжка учат най-чудните копривщенски деца. Щедър дарител на църкви и училища и в други населени места на България. Подпомага отпечатването на гръцки и български книги. Настоятел и ктитор на Рилския, Бачковския и Араповския манастир.

СТОЯН ЧАЛЪКОВ

(1768-1850)

Член на абаджийски еснаф, джелепин и бегликчия. След смъртта на брат му Вълко, се издига като главен предприемач на беглика в европейска Турция. През 1846 г. строи училищна сграда в Пловдив, а през следващите години построява български училища в кварталите „Мараша“ и „Каршияка“. С негови средства е издигнато и Пловдивското класно училище. Дарява голяма сума за построяването на двете църкви в Копривщица. Подпомага и редица други църкви и манастири. Настойник е на Рилския и Бачковския манастир.

Footer

КАРТА

ЗА ВРЪЗКА С НАС

 гр. Копривщица

 07184/ 21 80

 direkcia_muzei@abv.bg

 www.direkciamuzei.com

СЪБИТИЯ

  • 143 години от обявяването на Априлското въстание
  • 60 години къща музей Димчо Дебелянов
  • 190 години от рождението на Йоаким Груев

ТЪРСИ В САЙТА

© 2022 Дирекция на музеите - град Копривщица.

Уеб дизайн и разработка: Effect advertising