ГЕН. ДИМИТЪР КАЦАРОВ
(1866-1958)
Роден в Копривщица. Завършва Софийската класическа гимназия и постъпва в техническото отделение на Военното училище. През 1892 г., след конкурсен изпит, е изпратен да следва в щабофицерски курс във Виена. Води преговорите с оръжейните заводи „Круп” за закупуване на оръдия и тежковозни машини за българската армия. Участва в Балканската война, а през 1915 г. е командир на І артилерийска бригада. Поради тежко заболяване е принуден да се върне в София, където му възлагат да организира артилерийска школа в Сливница. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор и става Началник на артилерията в България. Дългогодишен председател на Ловната организация. До края на живота си е почетен подпредседател на българския Ловно-рибарски съюз.
АКАД. ГАВРИЛ КАЦАРОВ
(1874-1958)
Роден в Копривщица. Завършва Лайпцигския университет и специализира в Берлин. Завръща се в България и постъпва на работа в СУ „Св. Кл. Охридски” като доцент. От 1904 г. е професор и завежда катедра по история и археология на източните и класическите народи. От 1915 до 1918 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, а през 1927-1928 г. е и негов ректор. Акад. Кацаров е един от основателите и председател на Българското археологическо дружество в София. Секретар и председател на Историко-филологическия клон на БАН. През 1928-1929 г. е директор на Народния археологически музей, а през 1940-1947 г. – на Българския археологически институт (дн. Институт по археология към БАН). Световно признат учен по древнотракийска религия. Поставя основите на тракологията.
ПРОФ. РАЙНА КАЦАРОВА
(1901-1984)
Дъщеря на ген. Димитър Кацаров. Тя е голямо име в българската етномузикология. През 1924 г. завършва теоретичния факултет на Музикалната академия. Работи като асистент в Етнографския музей. Обикаля цяла България и записва хиляди народни песни, танци, обреди и обичаи. Специализира музикална фолклористика в Берлин и става член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.
Създателка е на танцовия архив при института по музикознание при БАН. Проявява научен интерес към фолклора на малцинствата и българските преселници в Банат и Бесарабия, на Македония и Беломорска Тракия. Последователен събирач на детския фолклор. По нейна инициатива в родния ѝ град се провежда Първият национален събор на народното творчество през 1965 г.
ХАДЖИ НЕНЧО ПАЛАВЕЕВ
(1859-1936)
Един от големите благодетели на Копривщица и България е хаджи Ненчо Палавеев. Първоначално учи в копривщенското училище. През 1871 г. едва дванадесетгодишен, той напуска Копривщица, за да отиде при баща си в Кайро. Редица години младият абаджия работи неуморно. Надарен с изключителен търговски усет, не след дълго започва самостоятелна търговия. Търговските му дела се простират на три континента, като посещава Гърция, Судан, Етиопия, Близкия Изток, Индия, Мадагаскар, Япония, Русия, Узбекистан, Израел и др. В този широк контакт със света той изучава нрави, опознава характери и усвоява арабски, гръцки, турски и отчасти италиански, английски, френски, узбекски, руски и индийски. Притежава акции в Суецкия канал.
След 13 годишна раздяла с родна земя, той идва за пръв път в България през 1884 г., като полага началото на благотворителната си дейност. С негови средства е изградено читалището в Копривщица, параклиса „Св. Архангел” в гробищата, сграда в църквата „Св. Богородица” – за настоятелство, неделно училище и свещоливница, камбанариите на двете църкви, Климатичен пансион, чешми в местността „Устето“, на север от Копривщица и в двора на църквата „Св. Николай“, Паметник-костница (Мавзолей на априлци). Той дарява средства за училището в Копривщица, за залесяването, закупува инструменти за училищната духова музика и др. С тези дарения нито се изчерпва, нито приключва благотворителната дейност на хаджи Ненчо Палавеев. Той прави дарения за изграждането на читалището в Златица, училището в село Дюлево, Пловдивско, Дом-паметник за Георги Бенковски и загиналите в Априлското въстание в Тетевен. Дарява на различни дружества, общества, манастири и други – както в страната, така и извън България. Умира през 1936 година и е погребан, според неговото желание, в направената от него гробница за родителите му, намираща се в двора на църквата „Успение Богородично“ в Копривщица.
ЛУКА КАСЪРОВ
(1854-1916)
Просветен деец, журналист, редактор, преводач, лексикограф, библиотекар и библиограф. Създател на първата българска енциклопедия „Енциклопедически речник“. Роден в Копривщица на 24 юни 1854. Учи в родния си град, а по-късно в българското училище в Цариград. През 1877 г. завършва „Робърт колеж” в Цариград с образователната степен „Бакалавър на изкуствата”. Л. Касъров владее английски, френски, немски, руски и турски език. Завежда политическия отдел на в. „Зорница” в Цариград (1877-1893 г.). През 1893 г. се завръща в Пловдив и е назначен за учител в Държавната девическа гимназия. От 1 януари 1896 г. Министерството на народното просвещение командирова Лука Касъров, заедно с други гимназиални учители от пловдивските гимназии в помощ на Пловдивската народна библиотека и музей за съставяне на каталозите. През 1902 г. е назначен за поддиректор на библиотеката в Пловдив. На този пост остава до 1915 г. В продължение на 30 години подготвя и сам съставя „Енциклопедически речник” в 3 тома (1899 г., 1905 г. и 1907 г.). Речникът съдържа около 23 000 статии в азбучен ред със сведения от различни области на човешкото познание. Това е първата обща енциклопедия в България. Превежда Шекспирови драми. Умира в родната Копривщица на 8 май 1916 г.
МИХАИЛ МАДЖАРОВ
(1854-1944)
Майката на М. Маджаров – Василя Хлътева е сестра на Георги Бенковски. Михаил получава първоначалното си образование в своя роден град – Копривщица. През 1871-1872 г. учи в Пловдивското класно училище, а през 1877 г. завършва престижния „Робърт колеж” в Цариград. След завръщането си в България, първоначално работи като учител в Пазарджик. В периода 1878-1885 г. активно участва в управлението на Източна Румелия като член на Областното събрание и директор на финансите. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия той е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894-1899 г.). След това е пълномощен министър в Лондон (1912-1914 г.) и Петербург (1914-1915 г.). След Първата световна война, М. Маджаров става министър на войната. Многократно е избиран за народен представител. Освен с участието си в политическия живот на България, той се изявява и като автор на много политически, публицистични, исторически, мемоарни и художествени произведения. Умира през 1944 г. след една от бомбардировките над София.
АННА КАМЕНОВА
(1894-1982)
Дъщеря на М. Маджаров, родена в Копривщица през 1894 г. Завършва гимназиално образование в София, а през 1916 г. записва право в Софийския университет.
Работи и твори под литературния псевдоним Каменова. Като сътрудник на сп. „Златорог” тя публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за литературни и драматургични творби, отзиви за различни културни събития. В периода 1924-1929 г. Анна Каменова завежда рубрика във в. „Свободна реч”. Публикува свои работи и в много други вестници и списания. Владее няколко езика – немски, английски, руски. Изявява се и като преводачка: „Чичо Томовата колиба”, „Вълшебникът от Оз“ и др. Автор е на романите „Харитининият грях”, „Пет момичета”, „Градът е същият”, „Близо до София” и др. Член е на Съюза на българските писатели. Има принос за развитието на музейното дело в Копривщица.
НАЙДЕН ГЕРОВ
(1823-1900)
Роден през 1823 г. в Копривщица, в семейството на учителя Хаджи Геро Мушек. Получава първоначалното си образование в килийното училище на баща си и в гръцкото училище в Пловдив. Завръща се в Копривщица и постъпва във взаимното училище на Неофит Рилски. По-късно, с материалната помощ на Христо Стойкович завършва гимназия и Камералния отдел на Ришельовския лицей в Одеса. През 1846 г. се връща в родния си град и открива първото българско класно училище, където преподава до 1849 г. През 1850 г. основава Пловдивското класно училище. Там преподава до началото на Кримската война (1853-1856 г.) В периода на войната, като руски поданик, той отново напуска България. Завръща се през 1857 г. и е назначен за първи руски вицеконсул в Пловдив. Един от водачите на борбите за църковна независимост в Пловдив, подети още с откриването на класното училище „Св. Кирил и Методий” през 1850 г. Найден Геров е един от най-изтъкнатите възрожденски книжовници. Със своята поема „Стоян и Рада” големият книжовник и учен поставя началото на българската възрожденска поезия. Неговият капитален труд е шест-томният „Речник на българския език”, който служи и до днес като безценен извор за българската наука. В речника са събрани над 80 000 думи. Той е автор и преводач на многобройни статии, книги, публикувани като самостоятелни издания или на страниците на българската възрожденска преса. Найден Геров дава пример на един модерен за времето си педагог, общественик и книжовник и печели повечето свои ученици за каузата на българското просвещение. С негова подкрепа мнозина млади българи получават образование в Русия. При Освобождението е назначен за губернатор на първия освободен град Свищов. След Освобождението участва във Великото народно събрание за избор на първия български княз. По-късно се оттегля от политическия живот и се посвещава предимно на своите книжовни трудове.
Умира в Пловдив през 1900 г.
Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ
(1819-1893)
Д-р Стоян Чомаков произхожда от два известни копривщенски рода – Чомакови и Чалъкови. Учи в Копривщица, в Пловдивското гръцко училище, в Атинската гимназия.
Следва медицина в Италия и специализира хирургия във Франция. През 1848 г. е назначен за лекар в Пловдив. Паралелно с работата си, младият лекар се отдава и на активна обществено-политическа дейност, свързана с църковния въпрос. Печели все повече съмишленици и ги обединява в общата борба с гръцките фанариоти. Избран е за пълномощник на Пловдивската и Софийската епархии в споровете по църковния въпрос в Цариград. Там той прекарва седемнадесет години, отстоявайки българските интереси. През февруари 1871 г. се провежда първият български църковно-народен събор, чийто председател е д-р Стоян Чомаков. След Освобождението, Чомаков продължава да служи на България. Продължава своята лекарска практика и обществено-политическа дейност. Под-председател е на временното правителство по време на Съединението, депутат е в петото Обикновено народно събрание и негов председател, министър на народната просвета и един от радетелите за създаването на Българския червен кръст. Умира на 23 ноември 1893 г. в Пловдив.
ВЪЛКО ЧАЛЪКОВ
(ок. 1765-1841)
В ранните си години се занимава с абаджийство (производство и търговия с дрехи от дебел вълнен плат „аба“) и джелепство (търговия и доставка на добитък). Натрупва големи богатства и придобива влияние пред османските власти, с което допринася за икономическия и културния напредък на Копривщица. Около 1817 г. се преселва в Пловдив. Там се налага като пръв джелепин, става известен в дворцовите среди в Цариград, където султан Махмуд ІІ му поверява събирането на беглика (десятъчен данък върху дребния добитък) в цяла Европейска Турция. Участва в градското управление на Пловдив. Дарява средства за църквите, училищата и болницата.
Вълко Чалъков започва своята обществена благотворителност през 1817 г. с даренията си за изграждане на изгорената от кърджалиите копривщенска църква „Успение Богородично“. През 1822 г. дарява къща за училище в Копривщица, а през 1836 г. – дворно място и средства за изграждане на Взаимното училище и лично кани Неофит Рилски за учител тук. С негови средства са изградени Чалъковия мост, Чалъковата чешма и др. Отпуска големи суми за болницата и гръцкото училище в Пловдив, където на негова издръжка учат най-чудните копривщенски деца. Щедър дарител на църкви и училища и в други населени места на България. Подпомага отпечатването на гръцки и български книги. Настоятел и ктитор на Рилския, Бачковския и Араповския манастир.
СТОЯН ЧАЛЪКОВ
(1768-1850)
Член на абаджийски еснаф, джелепин и бегликчия. След смъртта на брат му Вълко, се издига като главен предприемач на беглика в европейска Турция. През 1846 г. строи училищна сграда в Пловдив, а през следващите години построява български училища в кварталите „Мараша“ и „Каршияка“. С негови средства е издигнато и Пловдивското класно училище. Дарява голяма сума за построяването на двете църкви в Копривщица. Подпомага и редица други църкви и манастири. Настойник е на Рилския и Бачковския манастир.